Показване на 1–24 от 74 резултата
Дебитомерът е ключов компонент от всмукателния тракт на автомобил и е разположен както при дизеловите, така и при бензиновите мотори между кутията на въздушния филтър и дроселовата клапа. С помощта на дебитомера компютърът за управление на двигателя установява масата на засмукания от двигателя въздух. На база на получените стойности се регулира впръскването на гориво, което трябва да бъде подадено заедно със засмукания въздух за оптимално изгаряне. Когато дебитомерът не е в ред, моторът не работи оптимално, а в определени ситуации дори влиза в авариен режим.Дебитомерът е сравнително малка като размери част с важно значение за управлението на двигателя – защото почти всички модерни задвижващи агрегати изчисляват именно с помощта на дебитомера оптималното количество впръсквано гориво, както и моментът на запалване. За да бъде позициониран дебитомерът централно във всмукателната тръба, той е поставен на рамо с дължина около 50 мм. Посредством вграден щекер т.нар. „Flowmeter“ е свързан с ECU-то. За да не влиза въздух отвън, е поставено малко уплътнение. Наред с масата на въздуха, дебитомерът отчита също температурата и налягането на всмукания въздух. От установените стойности компютърът отчита необходимото количество гориво за впръскване, както и кога то да бъде възпламенено. При дизелите дебитомерът е свързан и със системата за рециркулация на газовете. До 80-те години в автомобилостроенето се използват дебитомери, които измерват не масата, а количеството засмукан въздух.
Конвенционалните дебитомери са от т.нар. тип с нажежаема жичка. В самия сензор има двa платинени резистора. Покрай единия минава въздухът, а другият е покрит. Посредством електричество биват загрявани и двата резистора – но в различна степен. Откритият бива охлаждан от преминаващия въздух, а другият бива загрят повече. На база разликите в стойностите компютърът на двигателя определя масата на засмукания въздух. За да бъде избегнато замърсяване на сензора, той бива загрят за кратко след изключване на двигателя. Така от жичката изчезват евентуални замърсявания.
Дебитомерът с нагреваем резистивен слой може да бъде разглеждан като еволюция на дебитомера с нажежаема жичка. Резисторите са интегрирани като тънък филм върху керамичен слой. Посредством електричество се поддържа определена температура на сензора. И тъй като преминаващият въздух охлажда сензора, посредством ток той се загрява отново, за да бъде поддържана предварително определената температура. На база на необходимия за това загряване ток сензорът установява масата на засмукания въздух. При тази технология „греенето“ след угасване на мотора вече не е необходимо.
Дебитомерът определя не само разгръщането на мощността, но и отделянето на минимално количество вредни емисии. Когато сензорът е дефектен или зацапан, той не подава коректни стойности към ECU-то. Така оптималното количество гориво вече не може да бъде изчислено – и към горивните камери постъпва или прекалено много, или твърде малко гориво. И така двигателят работи с „пребогата“ или с „бедна“ смес. Симптомите започват от загуба на мощност, неравномерна работа на мотора, минават през прекъсване и стигат до повишени нива на вредните емисии и черен пушек от ауспуха. Разбира се, тези или подобни симптоми биха могли да се дължат също на дефект в турбото или в запалителната система.
При определени обстоятелства, когато дебитомерът е дефектирал или е силно замърсен, двигателят влиза в авариен режим. Тогава моторът работи по предварително дефинирани стойности, за да се „защити“ – но с намалена мощността. Ето защо лампата Check Engine на таблото мига, а в компютъра бива записана грешка.
